ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ВИДОВЕТЕ

Според научните преценки на Земята съществуват между 5 и 30 млн. животински и растителни вида. Въпреки че точният брой не ни е известен и досега са описани едва около два млн. вида, всяка година изчезват завинаги по няколко хиляди животински и растителни видове. Много от тях изобщо не са ни известни. Според проучванията темповете на изчезване на видовете в резултат на човешката дейност са се увеличили от 1.000 до 10.000 пъти спрямо естествените темпове.

Река Дунав

Река Дунав е “най-международната” река на света. Няма друга река, която по своя път към морето да преминава през толкова много държави. Това само по себе си вече предполага многообразието и сложността на обществените претенции към реката и нейните екосистеми. Социално-икономическите и политическите рамкови условия през последните десетилетия и столетия доведоха до трайни изменения в реката. Интензивната намеса в цялостната речна система се отразява неблагоприятно на екологичната функционалност и изправя неповторимото биоразнообразие във водосборния басейн на река Дунав пред големи предизвикателства. Водосборният басейн на река Дунав обхваща смайващо многообразие от живи организми. Само във водосборния басейн на река Дунав на територията на Австрия те наброяват около 3500 растителни и 40.000 животински вида.

Изчезването на видовете в сладководните води е особено драматично и в световен мащаб вероятно напредва най-бързо. Съществуват прогнози, според които водните видове изчезват значително по-бързо в сравнение с наземните.

Ако даден вид изчезне, той не може да бъде възстановен и произтичащите от това последствия не могат да се предвидят. Въздействията върху чувствителни и комплексни екосистеми могат да бъдат изключително сериозни и да причинят изчезването на едни видове или свръхпопулацията на други, както и на такива, които все още не са ни познати.

Последици от човешката намеса

Заприщването на водния поток чрез напречни конструкции като напр. водно-електрически централи, прекъсват свободното оттичане на водата. Регулирането на реката с оглед нейната плавателност и разширяването и усвояването на крайречната ивица с цел защита от наводнения оказва неблагоприятно въздействие върху живота в реката и по нейните брегове. Това е свързано и с изменение на нивото на наносите. Това понятие включва всички твърди материали, които транспортира реката – от големи камъни до най-фин пясък и носещи се във водата фини частици. Нивото на наносите влияе върху характера на дъното на реката и респективно върху местообитанията, които възникват в нея. На язовирните стени се задържат преди всичко всички по-груби фракции от твърди частици, което оказва силно въздействие върху развитието на местообитания. В резултат на изграждането на водохранилища и работи по укрепването и регулирането на речното русло в района на горното течение на реката се задържат камъни още в планинските райони, които изобщо не достигат до Дунав. В резултат на изменение в състава на материала на дъното реката се врязва силно под язовирната стена, в резултат на което се образуват вдълбавания в речното дъно. Нивото на водата спада, заливните речни тераси се откъсват от основната река и се разрушават. Внасянето на биогенни елементи и замърсяването на водите представляват други сериозни екологични предизвикателства за река Дунав, нейните притоци и обитаващите ги представители на флората и фауната.

Дунавска пъстърва - Hucho hucho

Дунавската пъстърва, наричана още дунавска сьомга, е най-голямата риба от вида на пъстървите, достигаща дължина над 130 см. Нейният естествен район на разпространение се ограничава във водосборния басейн на река Дунав и обхваща баварската и австрийската част на реката, както и по-големите ѝ притоци.

Основните заплахи за този вид представляват фрагментирането на местообитанието и унищожаването на хабитатите за отделните стадии от живота на този вид. Към тях спада, напр. ограничаването на размножителните хабитати в резултат на използването на водната енергия.

До началото на XX-ти век дунавската пъстърва е широко разпространена, а днес, по данни на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN), се класифицира като силно застрашен вид.

Европейска блатна костенурка - Emys orbicularis

Дължината на черупката на Европейската блатна костенурка достига 23 сантиметра. В зряла възраст тези костенурки тежат над килограм и живеят до 60 години. Те се хранят с водни насекоми и охлюви, червеи, риби, попови лъжички и лешоядни птици. Тъй като те могат да поглъщат само под вода, никога не се хранят на сушата.

Европейската блатна костенурка живее в блатисти и бавнотечащи води. Докато блатните костенурки са слабо застрашени в зряла възраст от хищници, по-голямата заплаха за тях представлява човешката намеса в тяхното местообитание: Пресушаването на блата и влажни райони, корекциите на водоемите, посегателството върху ландшафта и разрушаването на местата на отлагане на яйцата оказват силно неблагоприятно въздействие върху костенурките.

В Червената книга на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) Европейската червена костенурка е класифицирана като потенциално застрашен вид.

Европейска норка - Mustela lutreola

Европейската норка, която е животно-единак, се отличава с дължина на тялото от 12 до 19 сантиметра и тежи от 400 до 740 грама. Храни се предимно с водни полевки и други дребни гризачи, но така също и с жаби, птици, риби и раци. През зимата животните често поддържат дупка в ледения слой на водоема, за да могат да се гмуркат и да търсят храна.

В своето местообитание норките са привързани към водата. Те обитават гъсталаци по бреговете и други райони с гъста растителност по реките и езерата и рядко се отдалечават на повече от 100 метра от водата. В региона на река Дунав все още е запазена малка популация от този вид единствено в делтата на реката на румънска територия. Европейската норка е застрашена и от разпространението на американската норка и лова за производство на кожи.

Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) класифицира Европейската норка като вид, застрашен от изчезване.

Черна топола - Populus nigra

В короната на черната топола живеят много насекоми и гнездят различни видове птици. Клоните на тополата са предпочитана храна за говеда, дребен рогат добитък и дивеч. Конете дъвчат с удоволствие тяхната кора, което може да доведе до изсъхване на дърветата. Тополата е предпочитана храна и за бобрите, които са в състояние да унищожат за 1-2 нощи дори и дебели дървета. Меката дървесина на черната топола е изключително привлекателно местообитание за много гъбични видове. Тополата обича топлината, поради което тя се среща на по-малка надморска височина, предимно в долините на големи реки из цяла Европа.

Отговорност за застрашеността на черната топола носят изправянето на речното русло, укрепването на бреговете и регулирането на течението на реките, спадът на нивото на подземните води, изкореняване на големи площи с алувиални гори за нуждите на селското стопанство, както и предпочитаното въз основа на хибридизацията от около 200 години използване на други видове тополи в горското стопанство.

Европейската черна топола първоначално е била разпространена из цяла Европа. Съгласно списъка на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) днес тя е сред застрашените от изчезване растителни видове в Унгария.

Есетри

Първоначално във водите на река Дунав са били обитавани от шест вида есетрови риби. Пет от тях (моруната, пъстругата, руската есетра, шипът и атлантическата есетра) живеят в Черно море като достигнали зрелост риби и мигрират, за да хвърлят хайвера си. Моруната, която е най-големият и най-познатият вид, произвежда “истинския” хайвер белуга. Шестият вид, чигата, прекарва целият си живот в сладководни води.

Основните причини, които застрашават есетрата, са незаконният риболов, практикуван десетилетия наред за добиване на месо и хайвер, прекъсването на пътищата на миграция и унищожаването на размножителните хабитати.

По сведения на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси IUCN есетрите са най-застрашеният от изчезване вид в света. Атлантическата есетра Acipenser sturio се счита за изчезнал вид в река Дунав. Моруната Huso huso, пъстругата Acipenser stellatus, руската есетра Acipenser gueldenstaedtii и шипът Acipenser nudiventris са застрашени от изчезване. Чигата Acipenser ruthenus е застрашен от изчезване вид.

Видра - Lutra lutra

Видрата, която достига тегло до 12 кг, се отличава с гъста, действаща като изолация козина, както и с малки кръгли уши. Под вода тя е в състояние да затваря както ушите си, така също и носа си.
Видрата живее в различно притоци и езера по протежението на целия водосборен басейн на река Дунав. При това, предпочитани от нея места за обитаване са заливни тераси и обраснали с растителност речни брегове.

Видрата беше дълги години обект на ловуване. Нейното месо се считаше за деликатес, а кожата ѝ беше предпочитана. Изправянето на речното русло, обезлесяването, селското стопанство и замърсяването на водоемите са другите причини за изчезването на популациите.

Видрата се води в Червената книга на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) като потенциално застрашен вид.

Попур - Typha Minima

Папурът е пионерно растение, което може да достигне височина от 25 до 75 см. Неговото местообитание се влияе силно от променливите нива на водата, поради което той се среща предимно по песъчливи речни брегове на странични речни ръкави с равномерен поток. Папурът се разпространява по поречието на големите реки на Азия и Европа, като разпространението му се отличава с голяма разпокъсаност.

Разпространението на растението се влияе от изменението на почвения материал, което се дължи на редовния разлив на реката. Тъй като тази динамика е силно ограничена в резултат на регулирането на речното русло, това води до унищожаване на неговото местообитание.

Папурът се застрашен растителен вид в цяла Европа. В червеният списък на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) все още присъства като слабо застрашен растителен вид, но с намаляващи темпове. В Червената книга на Австрия папурът се счита за растителен вид, застрашен от изчезване.

Лопатарка - Platalea leudorordia

Лопатарката дължи името си на своя клюн, който в края си се разширява във формата на лопата. Тя достига дължина до 80 см и в задната част на главата си има удължение от бели пера, които се изправят при възбуда.

Лопатарката мъти в блата, храсти или тръстика по брега на реката Дунав, нейните притоци и съседните водоеми. Тя се нуждае от богати на съдържание плитки води за изхранването на своето поколение и от гъста растителност за мътене. Тя поема своята храна чрез филтриране: поклаща глава насам-натам и при това филтрира рибите и жабите от плитката вода.

Климатичните промени и застрашаването на местообитанието водят до това, че подходящите за мътене места стават все по-редки и се ограничават възможностите за намиране на достатъчно храна.

Лопатарката все още не е включена в Червената книга, нейната популация, обаче, непрекъснато намалява, тъй като тя се приспособява бавно към новите обстоятелства.

Брегова лястовица - Riparia Riapria

Бреговата лястовица, със своите максимално 13 см, е най-малкият вид лястовица в Европа. Тя мъти в колонии на стръмни пясъчни и глинести стени по поречието на реките и издълбава дълбоки дупки, в които гнезди. Тя се храни с насекоми. Големите колонии в Европа се намират в Банатския пясъчник в Сърбия, една от последните пясъчни области на континента. Групата се състои от до 20.000 двойки.

Въз основа на широката мрежа от канали на реките и силно ограничената вследствие на това динамика на реката подходящите места за мътене стават все по-ограничени. Освен това, бреговете на реките често се използват като незаконни сметища, което допълнително утежнява отглеждането на поколението.

Фактът, че до днес бреговата лястовица все още не е включена в списъка на застрашените видове, се дължи на нейните изключителни способности за адаптация. Но при силните промени, настъпващи в местообитанията, това не е гаранция за оцеляване.

Немска мирикария - Myricaria germanica

До началото на XX-ти век немската мирикария се е срещала често по течението на реките. Тя представлява пионерно растение и едно от първите, което расте след разлив на реката върху новообразуваните пластове от дребни камъни. Това растение се е срещало до средното течение на р. Дунав и по всички нейни алпийски притоци, където днес са приютени последните представители от този растителен вид.

Всички дейности, които нарушават естествената динамика на речния водоток, застрашават този вид. Това се отнася в особено силна степен за заприщването на водите, тъй като това води до съществени промени не само в динамиката на разлива на водата, но и в състава на субстрата (дребни камъни).

Дунавски гребенест тритон - Triturus dobrogicus

Дунавският гребенест тритон е с дължина от 12-16 см. Неговата обща зона на разпространение е относително малка. Тя се простира от Долна Австрия до Унгария, обхваща части от съответно граничещите с Унгария съседни държави, както и западните части на Румъния. Неговото разпространение прекъсва там, където река Дунав се врязва дълбоко в Банатските планини покрай Южните Карпати, за да се появи отново едва по-надолу, на Изток в румънската област Влахия, и след това в района на делтата на река Дунав, чак до Украйна.

Основната причина за застрашеността на Дунавския гребенест тритон е пресъхването на речните долини и липсата на селскостопанска динамика в резултат на мерки по регулирането на речното русло: водното ниво спада и все по-малко вода достига до заблатените участъци по долината на реката. Площта на бреговете се увеличава в резултат на отлагане на наноси и се образуват нови малки блата – местата за снасяне на яйцата и размножение на земноводните изчезват.

Въпреки че за начина на живот на Дунавския гребенест тритон не се знае много, съгласно Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) той вече е обявен за потенциално застрашен вид.

Лешников сънливец - Muscardinus avellanarius

Лешниковият сънливец е подобен на мишка дребен гризач, който тежи от 15 до 40 грама и живее до 6 години. Той обитава старите гори по поречието на река Дунав. Той се среща в смесени гори с много храсталаци и, както може да се предположи от самото му име, в лешникови храсти. Гризачът живее на стари дървета със сухи части и хралупи.

Обновяването на стари гори, както и засаждането на плантации от тополи, застрашават хабитата на лешниковия сънливец. Той се храни много разнообразно, напр. от горски плодови до лешници. Това разнообразие на храна той открива единствено в гори с много храсти и растителни видове в подлеса, които все повече намаляват. Това положение се утежнява и от формирането на островни горски групи, които възпрепятстват генния обмен.

Лешниковият сънливец е животински вид, подлежащ на строга защита, от интерес за Общността.

Голяма вретенарка - Zingel zingel

Голямата вретенарка е разпространена в река Дунав и нейните притоци. Тази дънна риба, която предпочита бързо течащи води, се придвижва нощем с отривисти движения по дъното.

Местообитанието на голямата вретенарка е застрашено от унищожаването на размножителните хабитати и замърсяването на водите.

Докато през 2013 година голямата вретенарка (Zingel zingel) все още беше в списъка на застрашените видове на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN), към днешна дата, благодарение на подобряването на качеството на водите в участъка на горното течение на река Дунав, популацията на тази риба е отново възстановена и тя вече не се води за застрашен вид.

Дива лоза - Vitis Vinifera ssp. Sylvestris

Дивата лоза, която не трябва да се смесва с дивото грозде, представлява влечущо растение, което може да достигне височина до 20-40 метра. През есента листата му получават интензивна червена окраска. Тя се разпространява чрез птиците, които ядат нейните плодове и след това разпространяват семената ѝ чрез своите изпражнения. Дивата лоза представлява предшественикът на трапезното грозде. Нейното естествено местообитание е бреговият вал в низините на големите потоци и реки.

Основната причина за рядкото срещане на дивата лоза е регулирането на реките. Освен

Това, при интензивно горското стопанство тя се унищожава заедно с дивото грозде, за да се гарантира доброто развитие на дървесните насаждения. Кратките ротационни периоди на горската растителност в речните низини също допринася за отнемането на местообитанието на дивата лоза.

Дивата лоза в Европа е застрашена от изчезване, а в Австрия е силно застрашена. Там тя

се счита за рядък растителен вид.

Умбра – Umbra krameri

Умбрата живее в типични за заливните речни тераси хабитати, т.е. във водоеми с богата растителност, с малка дълбочина и тинесто дъно, като блата, ровове и мочурища. Една от особеностите на умбрата е, че тя е в състояние да си набавя кислород от атмосферния въздух чрез своя плавателен мехур, свързан с червата.

Местообитанията на умбрата са застрашени особено чрез унищожаването и отделянето на заливните речни тераси.

Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) класифицира умбрата, която като цяло е рядък вид, като застрашен вид. Броят на представителите на този вид бележи регионално силно понижение.

Овалната речна мида - Unio crassus

Овалната речна мида, която населява бързотечни участъци на чисти водоеми с пясъчно дъно, филтрира 4-6 литра вода на час. Нейните ларви се развиват паразитно в хрилете на различни видове риби. Новоизлюпените миди живеят напълно заровени на речното дъно, докато достигналите зрелост миди са частично заровени и техният отвор за дишане е изнесен във водата за вдишване и филтриране на храна.

Речната мида, особено нейните новоизлюпени миди, е силно застрашена от замърсяването на водите. Съществен фактор за силното намаляване на популацията на този вид от 70-те години на миналия век насам, обаче, е и загубата на местообитания, например, в резултат на заприщване на руслото на реките, съпроводено с изменение в режима на оттока и на структурата на дъното на водоемите.

Алоевиден стратиотес - Stratiotes Aloides

Алоевидният стратиотес е водно растение, чийто диаметър достига до 80 см, което се задържа във водата благодарение корена си с дължина 180 см дългия си корен. През зимата растението пада на дъното на водоема, а през пролетта изплува отново на повърхността. Алоевидният стратиотес се среща в Средна Европа до Прибалтика. Той се среща в многогодишни водоеми, средно богати на хранителни вещества, с относително постоянно ниво на водата и много слаби течения. Алоевидният стратиотес расте в топли, защитени от вятър, блатисти, незамърсени и в повечето случаи стоящи водив речни низини, например в ровове, мочурища и канали.

Изчезването на местообитанията и липсващата връзка между водоемите затормозяват силно размножаването на този вид, тъй като разпространението на семената му се осъществява по водата. Чрез свързването на различните водни зони, калемите могат да се отклоняват към отдалечени зони и там да създават нови популации.

В Австрия алоевидният стратиотес се счита за един от застрашените от изчезване растителни видове.

Лъчеперка – Rutilus pigus virgo

Лъчеперката (Rutilus pigus virgo) е ендемичен подвид на бабушката (Rutilus pigus) и се среща изключително в горното и средното течение на Дунав, както и в нейните по-големи притоци. Предпочитащата бързотечащите води риба живее предимно в дълбоките участъци на реките и мигрира по време на размножителния период към по-бавнотечащите крайбрежни зони, за да потърси там защитени места с гъста растителност.

Фрагментирането на местообитанията чрез електроцентрали, както и унищожаването и отделянето на подходящите размножителни хабитати застрашават и този вид риби. Размножителните хабитати се намират в заливните речни тераси, които вече не се заливат редовно и се отделят от основната река.

Лъчеперката, включена в списъка на Приложения II и V на Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, в отделни части на Германия е защитена през цялата година, а в Австрия се счита за силно застрашен вид.

Дунавска минога - Eudontomyzon danfordi

От биологична гледна точка дунавските миноги не са риби. Те са само рибоподобни и филогенетично представляват базални безгръбначни и живи фосили, които почти не са се променили през последните 500 милиона години.

Касае се за ендемичен вид, който населява водосборния басейн на река Дунав в средното и долното ѝ течение, който обаче не се среща в нея, а в нейните притоци. Сред срещащите се в сладководните води миноги, този вид е единственият, който паразитира по сладководните риби.

Чрез заприщвания и замърсяване дунавската минога е локално застрашена.

Тя е включена от Европейския съюз в Приложение II на Директивата за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и по този начин се счита за вид от интерес за Общността. Съгласно Червени списък на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) тя е потенциално застрашен вид.

Дунавски сладководен охлюв - Theodoxus danubialis

Дунавският сладководен охлюв се нуждае от местообитание с чиста и богата на кислород вода, както и каменисто дъно. Той обитава водите в горното и средното течение на река Дунав до територията на Австрия, където се среща само на единични места в основния водоток на реката. В Унгария се срещат още по-големи популации. Поради характерната окраска на черупката си Дунавския сладководен охлюв е бил любимо украшение и предмет от погребалния инвентар при по ранните култури по течението на р. Дунав.

Застрашаването на този вид се дължи на унищожаването на неговите местообитания и особено на заприщванията на руслото на реката при водноелектрически централи, тъй като те предизвикват промени в режима на оттока и условията на субстрата по течението на реката.

В Германия, Австрия и Чехия този вид се счита за силно застрашен.

Видът каменарки - Isogenus Nubecula

Каменарките са древни насекоми, които населяват речното дъно като ларви и след тяхната метаморфоза живеят като крилати насекоми на брега на реката. Видът Isogenus nubecula обитава районите на големи реки и до 60-те години на миналия век се е срещал по река Дунав около Виена. Оттогава няма повече доказателства за неговото съществуване в този район.

Този вид, обаче, все още се среща в динамичните участъци от водосбора на река Дунав, като напр. по поречието на р. Тиса в Унгария и на Лоара във Франция. Зоната на неговото разпространение, обаче, е силно стеснена в резултат на човешкото въздействие. Този вид е застрашен освен в резултат на замърсяването на водите, но и в резултат на унищожаването на подходящи хабитати, както и дейности, които водят до изменение на речното легло или на субстрата.

Западна медоносна пчела - Apis mellifera и диви пчели

В Европа живеят наред със западната медоносна пчела над 500 различни вида диви пчели, голяма част от които са застрашени от изчезване. Пчелите живеят на Земята вече повече от 40 милиона години и са отговорни за опрашването на почти 80% от всички цъфтящи растения. Те се грижат за една трета от нашите хранителни продукти и са предпоставка за продължаването на съществуването на безброй видове. Без пчелите пойните птици биха изчезнали, бръмбарите и насекомите не биха намерили повече семена, с които да се хранят.

Основните причини за измирането на пчелните семейства, както и застрашаването на цели групи видове диви пчели, са използването на пестициди и отглеждането на монокултури в модерното селско стопанство, които съответно се отличават с кратка фаза на цъфтеж и дълги фази на глад. Вирусите и причинителите на болести, особено внесените от човека акари, са допълнителни причини за изчезването на техните популации. Не може да се пренебрегне и отрицателното въздействие на настъпилите климатични промени.

52% от дивите пчели в Германия влизат са включени в застрашените категории на Червените книги на застрашените животински видове. 53% от европейските семейства на медоносната пчела са измрели през последните зими.

IUCN

International Conversation of Unique Nature – Червената книга на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) представлява международен списък, съставен от учени за определяне степента на застрашеност на животни и растения.